Цял живот съм имал котенца, но мечтата ми винаги е била да имам кученце. Дълго време по различни причини това не беше възможно. До деня, в който в живота ми се появи Макс.
Как Макс влезе в живота ми
Макс ми беше подарен от любим за мен човек – в момент, когато наистина имах нужда от другар. Нуждаех се от присъствие, от същество, за което да се грижа, от нещо истинско. Получих го като подарък за рождения си ден, но реално го срещнах малко по-рано – на 8 март 2022 година.
Пред мен стояха две мънички създания. Имах възможност да избера между тях. Но вътрешно усещах, че не искам аз да избирам – исках кученцето да избере мен. Помолих за знак, тихо, само за себе си.
Двете бебета трепереха в зимния студ, сгушени в ръцете на човека, който ми ги предложи. Милвах ги и си казах: „Как да избера? Толкова е трудно.“ Едното беше по-слабичко, другото – едричко, по-силно. По природа съм човек, който защитава по-крехките, и вече бях готов да избера по-малкото. И точно тогава – едричкото кученце просто протегна дясната си лапичка и я постави в моята ръка. Това беше знакът, който чаках. Не аз го избрах. Той избра мен. Така се появи Макс в живота ми. И така започна всичко.
Нов свят, нови въпроси
С Макс до мен влязох в един напълно нов свят – свят на обич, отговорности, въпроси и открития. Исках да се уча, да разбера как да бъда добър стопанин. Започнах да търся информация, да споделям, да питам. Посещавах различни групи и общности, но често усещах хладен тон, липса на разбиране и човечност. Не се чувствах на мястото си. Липсваше ми спокойствието да бъда себе си – с всичките си въпроси, притеснения и желания да науча повече.
Създаването на „Моето Йорки“
Тогава си казах – щом не намирам подобно място, ще го създам.
На 31 март 2022 година стартирах „Моето Йорки“. Първоначално само с едно желание – да съществува истинска общност, основана на взаимопомощ, споделяне и подкрепа. Място, в което хората могат да се чувстват спокойни – без подигравки, без напрежение, без нужда да доказват нещо. Място, където не само да бъдат добре приети, но да срещнат разбиране, подкрепа и симпатия.
В началото бях сам. Но скоро се появиха хора със същото усещане и дух. Сред тях бяха Лили и Нина – две сърца с огромна отдаденост, които днес са не просто част от екипа, а основна сила зад ежедневната грижа за общността. Заедно правим това място живо, човешко и изпълнено със смисъл. В началото много голяма подкрепа срещнах и от Кирилка Иванова, на която дължа много и съм благодарен, че и до днес, тя е част от общността и е един от експертите в групата ни.
Днес – група и сайт, но в основата си – общност с кауза
На 13 март 2025 година създадох и сайта като естествено продължение – за да достигнем и до онези стопани, които нямат Facebook профили, но също имат нужда от информация, подкрепа и съпричастност.
С Макс до мен всяка крачка е напомняне защо започнах. „Моето Йорки“ не е просто инициатива. То е нашето място – създадено с обич, поддържано с внимание и споделяно с доверие.
Искрено благодаря на всички участници в групата – вие сте сърцето и смисълът зад всичко, което създадохме.